Фънки андроид

Албумът на Janelle Monáe "The ArchAndroid" промени черната музика.

Преди няколко седмици Janelle Monáe Gast бе гост в ток шоуто на David Letterman.
Това бе и първата й голяма поява в американска телевизия. Изпълни парчето"Tightrope". На главата си имаше огромен афро перчем, носеше черен фрак и бяла риза с голяма папионка на яката. Размахваше ръце, раздаваше заповеди на бенда, горната част на тялото й се тресеше и трепереше, докато краката й се плъзгаха по пода, сякаш се движеше по релси.

Накрая се наметна с перелина - така, както правеше винаги кръстиникът на соула, когато в края на някой концерт се свличаше на земята привидно изтощен, за да я захвърли и отново да продължи да пее.

Хората вече възприемат Janelle Monáe като внучката на James Brown, като новата супер звезда на американския поп. Трябва доста да се замислиш, за да се сетиш за музика, която някога със същия замах да е претендирала да бъде поп - музика за масите, едновременно обаче и светска, артистична и многожанрова. И черна.

24-годишната Monáe е дъщеря на чистачка и боклукчия от Канзас Сити, прекарва известно време в Ню Йорк, където учи и иска да се появи на Бродуей, след това с мести в Атланта, където живее и днес. Това е почти всичко, което се знае за нея. Monáe се старае да заличи следите си.

Белетристичната рамка на "The ArchAndroid" се развива през 28 век в мегаполиса Метрополис, където един женски андроид, създаден с генетичната информация на
Monáe, трябва да освободи света от неговите тирани.

В интервюта Monáe споделя, че филмът на Фритц Ланг е бил образец, също така в андроидите тя може да разпознае “другото”, чужденците - роля, с която тя, като афроамериканка, често се отъждествява.
В Америка, където албумът вече е на пазара, критиците се скъсват от възхвали, a сравненията варират от ранния Prince до късните Beatles. Тоест все големи имена - и то подобаващо големи имената от времето преди хип-хоп революцията, която доминираше в черния поп през последните 20 години и която изглежда е към края си.

Но тук се заражда нещо ново. To все още няма име. Но подобно на Prince през осемдесетте години Janelle Monáe се измъква от "усмирителната риза" на черния поп. Тогава Принс се превръща в хибрид между черно и бяло, между мъж и жена. Monáe добавя още нещо към образа: Тя става фънки андроид.

Има изпълнителки, които през последните години отслабиха господството на хип хопа, най-успешните сред тях са Beyoncé и Rihanna. Но никоя не разви подобна фантазия и музикално въображение като Janelle Monáe. Интересното е, че и Sean Combs, познат още като Puff Daddy или P. Diddy, също смята така. Точно този музикален мениджър, който както никой друг преди него направи популярна идеята за образана на хипхопа като възхвала на бързото богатство и безмилостната воля. Сега той привлече Monáe към себе си. За издаването на "The ArchAndroid" двамата стават делови партньори. Monáe е един от най-успешните сключени договори в кариерата ми, казва той.

Действително всяко парче от този удивителен албум отваря прозорец към една друга звукава вселена, сред гост-музикантите и изпълнителите са раперът
Big Boi, както и инди-поп-бандата Of Montreal. Monáe се движи със същата сигурност в драматургията на една фолклорна песен, както може да пее и любовни песни, стакатото на речитатива й често е близко до хипхоп, а понякога тя просто пее.

Janelle Monáe е дете на iPod, чиято шъфъл функция вече не различава бели и черни. Въпреки това много от песните й са дълбоко акустирали в историята на черната музика, в традициите на тап - денса, фънка и джаза от Ню Орлеанс. Janelle Monáe е най-убедителна, когато следва лекциите на кръстника на соула. За James Brown музиката бе преди всичко ритъм, на който всичко трябваше се подчини: китарите и духовите инструменти на бенда, дрезгавия му глас и хореография. Janelle Monáe също е усвоила основната задача на черната музика: голямото изкуство на груува.

Източник: Spiegel.de