Живата пустиня
Когато преди две седмици Ейми Уайнхаус се появи на сцената на Британските музикални награди, изглеждаше така, сякаш е излязла от снимачната площадка на филм на мрачния режисьор Дейвид Линч. Над сцената на черен фон блестеше огромно кърваво червено сърце, на което можеше да се прочете името й. В тъмнината долу, осветена от един лъч, стоеше певицата -една твърде слаба, красива млада жена, с планина от коса, като бухнал гарваново черен захарен памук, с татуирани бели ръце и яркочервена коктейлна рокля. С изненадващо дълбок глас тя изпя своя хит “Rehab”, в който става дума за тъмната страна на любовта й към алкохола: „Опитаха се да ме вкарат в клиника- аз казах не, не, не.” По-късно тя с право бе наградена за най-добра изпълнителка на Великобритания за миналата година.
В лицето на тази колкото крехка, толкова и необуздана млада лондонска дива, британците отново величаят един по-специален вид звезда, мъжкият вариант на Пийт Дохърти, така да се каже. Вторият албум на Уайнхаус, издаден вече и в Германия, се казва “Back to Black” - "Завръщане в нищото". В изключително успешната плоча 23 годишната певица виртуозно и безспорно с вкус, съчетавайки класически джаз и соул с хип хоп бийтове, създава елегия за големия град, и то така, сякаш от цяла вечност не е правила нищо друго. Когато пее, че любовта е игра, която човек не може да спечели, и принципно предупреждава потенциалните кандидати да се забъркват с нея –“I `m No Good “– тогава човек веднага разбира, че тя мисли, каквото съчинява като текст.
Уайнхаус непрекъснато напомня за големите пламенни меланхолички на поп музиката като Нина Симон и Дъсти Спрингфийлд. Това, че тя обаче никога не звучи "пропита" от ретро и старомодно, се дължи също на особено успешните продукции на прочутия нюйоркски хипстър Марк Ронсън - син на някогашния легендарен китарист на Боуи - Мик Ронсън, който умее да слива в едно традиционно и модерно, копнеж и страдание. Всичко това перфектно оформя таланта й да пише характерни песни, които се открояват от лате-макиато музиката на певиците - авторки на песни – соул - клонинги като Джош Стоун, Нора Джоунс или Корин Бейли Рей.
Когато Уайнхаус пее за алкохолни опиянения и нещастни любовни истории, то това не са измислени драми. В реалния живот певицата трудно се справя с мъжете и алкохола. Това тя не пази в тайна. Който излиза и се държи зле с лондончанката, не трябва да се учудва, ако тя се разплати с него под формата на песен. По големия проблем е нейното пиянстване. Когато прекали, често става буйна. А тя прекалява редовно. „Наистина вече се опитаха да ме пратят на лечение, защото хората си мислят, че това решава всички проблеми. Но аз не съм алкохоличка. Ако пия, това се дължи на депресията, или просто съм отегчена.”
Неотдавна тя започна един концерт толкова пияна, че трябваше да напусне сцената след първата песен, за да повърне. В интернет портала за видео Youtube все още можем да се удивим, как тя в пълно алкохолно опиянение опропасти песента на Майкъл Джексън “Beat it” по британската телевизия. Това естествено прекрасно съвпада с клишето за колкото благословена с талант, толкова и измъчена душа на артиста. Към тази родословна галерия от изтормозени дейци спадат поп - икони като Били Холидей, Джим Морисън, Дженис Джоплин, Кърт Кобейн или Пийт Дохърти. Във всеки случай дългият белег на ръката й показва, че Уайнхаус познава страданието.
Тя наистина винаги е била едно диво дете. Дъщерята на лондонски таксиметров шофьор и аптекарка многократно е била изключвана от училище. На 10 години, заедно с една приятелка, тя започва да пее в рап - дуета Sweet’n’Sour - тя естествено била Sour. Накрая е „подслонена” от мениджърската агенция на големия британски предприемач в поп - музиката Саймън Фулър; Фулър е кукловодът на Спайс Гърлс и откривателят на телевизионният спектакъл за таланти „Идоли” ( еквивалентът в Германия е „Германия търси суперзвезда”). Соло дебютът й „Франк”, кръстен на нейния герой Синатра (още една разкъсвана душа), появил се през 2003 година с изненадващ успех, й осигурява първата номинация за награда „Брит” и внася още бурност в нейния и без това продължително напрегнат живот.
А сега, когато взе награда Брит за втория си албум, тя изглеждаше така, сякаш тежи наполовина от времето на нейния дебют. Можем да предвидим колко разюздано е празнувала триумфа си и колко убийствен трябва да е бил махмурлукът след това. Но вероятно след това е написала няколко брилянтни песни. Куестлав, барабанист на хипхоп групата The Roots, с когото Уайнхаус вече се е появявала на сцената, призна неотдавна: „Срамота е, но наистина ще проклинам деня, в който Ейми овладее живота си.”
17.01.2008
Източник: Spiegel.de
0 коментара:
Публикуване на коментар