factory girl

Tears dry on their own

2011-07-29T07:48:00.000-07:00

Толкова много исках да пиша за нея, че когато преди три години трябваше да правя курсова работа по немски език, специално си купих статия за нея, която да преведа....А сега думите биха били излишни...

Живата пустиня

Неотдавна Ейми Уайнхаус спечели награда „Брит" - за парчета, в които пее за алкохолни ексцесии и рехабилитационни клиники.

Когато преди две седмици Ейми Уайнхаус се появи на сцената на Британските музикални награди, изглеждаше така, сякаш е излязла от снимачната площадка на филм на мрачния режисьор Дейвид Линч. Над сцената на черен фон блестеше огромно кърваво червено сърце, на което можеше да се прочете името й. В тъмнината долу, осветена от един лъч, стоеше певицата -една твърде слаба, красива млада жена, с планина от коса, като бухнал гарваново черен захарен памук, с татуирани бели ръце и яркочервена коктейлна рокля. С изненадващо дълбок глас тя изпя своя хит “Rehab”, в който става дума за тъмната страна на любовта й към алкохола: „Опитаха се да ме вкарат в клиника- аз казах не, не, не.” По-късно тя с право бе наградена за най-добра изпълнителка на Великобритания за миналата година.

В лицето на тази колкото крехка, толкова и необуздана млада лондонска дива, британците отново величаят един по-специален вид звезда, мъжкият вариант на Пийт Дохърти, така да се каже. Вторият албум на Уайнхаус, издаден вече и в Германия, се казва “Back to Black” - "Завръщане в нищото". В изключително успешната плоча 23 годишната певица виртуозно и безспорно с вкус, съчетавайки класически джаз и соул с хип хоп бийтове, създава елегия за големия град, и то така, сякаш от цяла вечност не е правила нищо друго. Когато пее, че любовта е игра, която човек не може да спечели, и принципно предупреждава потенциалните кандидати да се забъркват с нея –“I `m No Good “– тогава човек веднага разбира, че тя мисли, каквото съчинява като текст.

Уайнхаус непрекъснато напомня за големите пламенни меланхолички на поп музиката като Нина Симон и Дъсти Спрингфийлд. Това, че тя обаче никога не звучи "пропита" от ретро и старомодно, се дължи също на особено успешните продукции на прочутия нюйоркски хипстър Марк Ронсън - син на някогашния легендарен китарист на Боуи - Мик Ронсън, който умее да слива в едно традиционно и модерно, копнеж и страдание. Всичко това перфектно оформя таланта й да пише характерни песни, които се открояват от лате-макиатомузиката на певиците - авторки на песни – соул - клонинги като Джош Стоун, Нора Джоунс или Корин Бейли Рей.

Когато Уайнхаус пее за алкохолни опиянения и нещастни любовни истории, то това не са измислени драми. В реалния живот певицата трудно се справя с мъжете и алкохола. Това тя не пази в тайна. Който излиза и се държи зле с лондончанката, не трябва да се учудва, ако тя се разплати с него под формата на песен. По големия проблем е нейното пиянстване. Когато прекали, често става буйна. А тя прекалява редовно. „Наистина вече се опитаха да ме пратят на лечение, защото хората си мислят, че това решава всички проблеми. Но аз не съм алкохоличка. Ако пия, това се дължи на депресията, или просто съм отегчена.”

Неотдавна тя започна един концерт толкова пияна, че трябваше да напусне сцената след първата песен, за да повърне. В интернет портала за видео Youtube все още можем да се удивим, как тя в пълно алкохолно опиянение опропасти песента на Майкъл Джексън “Beat it” по британската телевизия. Това естествено прекрасно съвпада с клишето за колкото благословена с талант, толкова и измъчена душа на артиста. Към тази родословна галерия от изтормозени дейци спадат поп - икони като Били Холидей, Джим Морисън, Дженис Джоплин, Кърт Кобейн или Пийт Дохърти. Във всеки случай дългият белег на ръката й показва, че Уайнхаус познава страданието.

Тя наистина винаги е била едно диво дете. Дъщерята на лондонски таксиметров шофьор и аптекарка многократно е била изключвана от училище. На 10 години, заедно с една приятелка, тя започва да пее в рап - дуета Sweet’n’Sour - тя естествено била Sour. Накрая е „подслонена” от мениджърската агенция на големия британски предприемач в поп - музиката Саймън Фулър; Фулър е кукловодът на Спайс Гърлс и откривателят на телевизионният спектакъл за таланти „Идоли” ( еквивалентът в Германия е „Германия търси суперзвезда”). Соло дебютът й „Франк”, кръстен на нейния герой Синатра (още една разкъсвана душа), появил се през 2003 година с изненадващ успех, й осигурява първата номинация за награда „Брит” и внася още бурност в нейния и без това продължително напрегнат живот.

А сега, когато взе награда Брит за втория си албум, тя изглеждаше така, сякаш тежи наполовина от времето на нейния дебют. Можем да предвидим колко разюздано е празнувала триумфа си и колко убийствен трябва да е бил махмурлукът след това. Но вероятно след това е написала няколко брилянтни песни. Куестлав, барабанист на хипхоп групата The Roots, с когото Уайнхаус вече се е появявала на сцената, призна неотдавна: „Срамота е, но наистина ще проклинам деня, в който Ейми овладее живота си.”

17.01.2008

Източник: Spiegel.de

Vote for me!

2011-05-04T14:00:00.001-07:00

Подкрепете ме в моето скромно начинание на : http://garmz.com/u/inSsN! Благодаря!

Asphodella`s Jewelry

2011-03-24T23:32:00.000-07:00

Трудно е да изразиш себе си, когато си заобиколен от толкова много информация и креативност. Трудно е да намериш подходящите изразни средства, за да успееш да реализираш пълноценно идеите си. Понякога е трудно да започнеш, защото се страхуваш какъв ще е резултата. И да, не е никак лесно да избереш пътя си, но когато веднъж го поемеш, той сам те води напред...just follow the yellow brick road...

Аксесоарите не са просто завършващата част от облеклото, която може да бъде пропусната или подценена. Те са онези малки (често и не толкова малки) елементи, които те открояват сред масовия тренд. Те могат да съсипят и най-красивата рокля, но и да "съживят" любимия овехтял тишърт. Защото аксесоарите ти дават свободата да комбинираш, да импровизираш, но винаги да запазваш най-важното - себе си.

За това реших и бижутата, които правя, да са уникални и неповторими. Не само на думи. Те се предлагат само в една единствена бройка, която да бъде малко "съкровище" за своя притежател. Не се ограничават в материали, цветове, стилове или настроения. Мрачни и строги или пъстри и понякога леко инфантилни, те носят своята история, която чака да бъде донаписана...

Намерете своето бижу на www.asphodella.com

Flower Power!

2011-03-20T12:34:00.000-07:00

Когато става дума за тенденции в модата, в последно време се говори по-скоро за цветове (апропо, този сезон колкото по-ярки, толкова по-добре), за кройки или за материи. Но не и тази година. Тази годината е годината на десените, и по-точно на десените с флорални мотиви.

Без ограничения в големината, цвета или броя, цветята "цъфтят" навсякъде около и върху нас! Разбира се, и тук има "степен на актуалност" сред голямото разнообразие - големи цикламени рози на светъл фон, ситни цветчета на черен фон, "винтидж" цветя...Но каквито и да са, те винаги са красиви, били те дори карамфили!

Месец преди рождения ми ден :)

2011-03-10T09:13:00.000-08:00

Триумфът на Clutch-a

2011-03-06T12:46:00.001-08:00

Източник: facehunter.blogspot.com, fashion.elle.com

"Down the Rabbit Hole" Earrings

2011-02-10T13:47:00.000-08:00

Alice in Wonderland inspired Necklace No 2

2011-02-10T13:39:00.000-08:00

love is in the air

2011-02-07T12:22:00.000-08:00

Mark a book!

2011-01-09T10:33:00.001-08:00

I Love Owls!

2011-01-09T09:55:00.000-08:00

My To-Do List For The Next Year!

2010-12-26T03:53:00.001-08:00

another handmade christmas tree

2010-12-17T12:29:00.000-08:00

little christmas trees

2010-12-09T09:02:00.000-08:00

alice in wonderland inspired necklace

2010-12-05T06:18:00.000-08:00

la vie en rose

2010-12-03T12:05:00.000-08:00

Фънки андроид

2010-11-11T11:48:00.000-08:00

Албумът на Janelle Monáe "The ArchAndroid" промени черната музика.

Преди няколко седмици Janelle Monáe Gast бе гост в ток шоуто на David Letterman.
Това бе и първата й голяма поява в американска телевизия. Изпълни парчето"Tightrope". На главата си имаше огромен афро перчем, носеше черен фрак и бяла риза с голяма папионка на яката. Размахваше ръце, раздаваше заповеди на бенда, горната част на тялото й се тресеше и трепереше, докато краката й се плъзгаха по пода, сякаш се движеше по релси.

Накрая се наметна с перелина - така, както правеше винаги кръстиникът на соула, когато в края на някой концерт се свличаше на земята привидно изтощен, за да я захвърли и отново да продължи да пее.

Хората вече възприемат Janelle Monáe като внучката на James Brown, като новата супер звезда на американския поп. Трябва доста да се замислиш, за да се сетиш за музика, която някога със същия замах да е претендирала да бъде поп - музика за масите, едновременно обаче и светска, артистична и многожанрова. И черна.

24-годишната Monáe е дъщеря на чистачка и боклукчия от Канзас Сити, прекарва известно време в Ню Йорк, където учи и иска да се появи на Бродуей, след това с мести в Атланта, където живее и днес. Това е почти всичко, което се знае за нея. Monáe се старае да заличи следите си.

Белетристичната рамка на "The ArchAndroid" се развива през 28 век в мегаполиса Метрополис, където един женски андроид, създаден с генетичната информация на
Monáe, трябва да освободи света от неговите тирани.

В интервюта Monáe споделя, че филмът на Фритц Ланг е бил образец, също така в андроидите тя може да разпознае “другото”, чужденците - роля, с която тя, като афроамериканка, често се отъждествява.
В Америка, където албумът вече е на пазара, критиците се скъсват от възхвали, a сравненията варират от ранния Prince до късните Beatles. Тоест все големи имена - и то подобаващо големи имената от времето преди хип-хоп революцията, която доминираше в черния поп през последните 20 години и която изглежда е към края си.

Но тук се заражда нещо ново. To все още няма име. Но подобно на Prince през осемдесетте години Janelle Monáe се измъква от "усмирителната риза" на черния поп. Тогава Принс се превръща в хибрид между черно и бяло, между мъж и жена. Monáe добавя още нещо към образа: Тя става фънки андроид.

Има изпълнителки, които през последните години отслабиха господството на хип хопа, най-успешните сред тях са Beyoncé и Rihanna. Но никоя не разви подобна фантазия и музикално въображение като Janelle Monáe. Интересното е, че и Sean Combs, познат още като Puff Daddy или P. Diddy, също смята така. Точно този музикален мениджър, който както никой друг преди него направи популярна идеята за образана на хипхопа като възхвала на бързото богатство и безмилостната воля. Сега той привлече Monáe към себе си. За издаването на "The ArchAndroid" двамата стават делови партньори. Monáe е един от най-успешните сключени договори в кариерата ми, казва той.

Действително всяко парче от този удивителен албум отваря прозорец към една друга звукава вселена, сред гост-музикантите и изпълнителите са раперът
Big Boi, както и инди-поп-бандата Of Montreal. Monáe се движи със същата сигурност в драматургията на една фолклорна песен, както може да пее и любовни песни, стакатото на речитатива й често е близко до хипхоп, а понякога тя просто пее.

Janelle Monáe е дете на iPod, чиято шъфъл функция вече не различава бели и черни. Въпреки това много от песните й са дълбоко акустирали в историята на черната музика, в традициите на тап - денса, фънка и джаза от Ню Орлеанс. Janelle Monáe е най-убедителна, когато следва лекциите на кръстника на соула. За James Brown музиката бе преди всичко ритъм, на който всичко трябваше се подчини: китарите и духовите инструменти на бенда, дрезгавия му глас и хореография. Janelle Monáe също е усвоила основната задача на черната музика: голямото изкуство на груува.

Източник: Spiegel.de

„Научих се на толерантност от германците“

2010-08-28T08:49:00.000-07:00

В драмата за убийство на честта „ Чужденците“, Сибел Кекили изиграва най-голямата си роля след филма„Срещу стената“ на Фати Акин. В интервю за Kulturspiegel германката от турски произход говори за образа на исляма в медиите, невежеството в отношението към мигрантите и ценностите,които е получила в Германия.

Kulturspiegel:Госпожо Кекили,на 11 март старитра филмът „Чужденците“.В него Вие играете туркиня, която оставя мъжа си в Истанбул и търси подслон при семейството си в Берлин. Но тя бива изгонена и скоро започва да се страхува за живота си. Засяга ли Ви лично темата за убийството на честта?

Сибел Кекили: Разбира се,че темата ми е близка, и като член на "Terre des Femmes"(съюз за правата на жените) се противопоставям на това. Има прекалено малко филми,които сериозно се занимават с проблема. Филмът „Чужденците“ не разкрасява нищо,но и не съди просто семейството. За една актриса, такава роля не е нищо друго,освен една мечта. Една млада актриса лесно би получила главната роля .Когато играех в „Срещу стената“, моята колежка Катрин Щрибек ми каза, че в този бранш за една жена такава роля се пада може би на десет години. В случая минаха точно шест години.

Kulturspiegel: Приемате ли този филм като Вашето завръщане?

Сибел Кекили: Е,аз никога не съм си тръгвала.В никакъв случай не искам да омаловажавам филмите, в които междувременно участвах. Това бяха просто по-малки роли-поне тези,които излязоха в Германия. „Зимно пътуване“ с Йозеф Бирбихлер все още е един от любимите ми филми. Например в Турция участвах в един филм, който там бе отличен със сходна на филмовата награда в Германия.
Kulturspiegel: Приемат ли Ви като звезда в Турция?

Сибел Кекили: Не харевам тази дума, но е така. В Турция има по-голям култ към личността, отколкото тук,там папараците те заобграждат още на летището. На мен лично това ми идва в повече, но от друга страна ми харесва,че се интересуват от мен.
Може би намират също за прекрасно това,че в Германия работят турци,които могат да имат успех там.

Kulturspiegel: След филма„Срещу стената“ пресата разкри публично Вашето минало като порноактриса и скъсването на отношения със семейство Ви. Как се отнасят в Турция към това?

Сибел Кекили: Няма да говоря по тази тема. Миналото си е минало. Тогава коментирах,но сега също е добре. Искам да изпъквам с работата си. Понякога се чувствам като счупена плоча.

Kulturspiegel: И това,което казахте тогава, важи ли и днес?
Сибел Кекили : И това няма да коментирам.

Kulturspiegel: Не може да остане незабелязано, че отново давате интервюта на вестник Bild,въпреки че те водеха антикапмания срещу вас по време на раздаването на наградите Бамби през 2004г. Извиниха ли Ви се?

Сибел Кекили: Ами, имаше няколко разговора, и сега е ок. Когато човек ми подава ръка, аз я поемам. Разбирам, че хората са заинтригувани от тези истории, но мен всичко това вече не ме интересува.Смятам,че филмите ми са по-важни от мен самата.

Kulturspiegel: Становище ли е „Чужденците“ по актуалния дебат за жените в исляма?

Сибел Кекили: Естествено филмът иска да каже, че не трябва толкова лесно да си затваряме очите за проблема, че не всичко може да се толерира. Че насилието трябва да се предотврати. Но не е и една черно-бяла картина на милото, потискано момиче от една страна и лошите родители от друга. Има една сцена, в която главната героиня постоянно смущава сватбата на сестра си,тъй като синът й иска много да присъства. Тогава и аз си помислих: сега съвсем не си симпатична! Роднините й са също толкова отчаяни колкото нея, те естествено също се чувстват притиснати в ъгъла. Филмът изизксва от публиката някакво разбиране и за двете страни.

Kulturspiegel: Много смятат,че ислямът е принципно агресивна религия,а според социоложката Некла Келек, че е неспособен на реформи. Какво мислите Вие?

Сибел Кекили: Нямам нищо общо с всяка форма на организирана религия, но ми е твърде трудно. Християните също нямат похвално минало,а днес се възприемат като сравнително миролюбиви. В Стария Завет има неща, които могат да се тълкуват доста радикално, ако човек иска. Така е и при Корана. Ако отидете в Истанбул ще видите огромно количество модерни миролюбиви мюсюлмани. Представата за исляма в немските медии обаче с е определя главно от живеещите тук турски общности, които не са се доразвили толкова бързо, колкото турците в Турция.

Културшпиегел: Защо не са?

Сибел Кекили: Те са били и все още твърде изолирани. Много от тях са дошли от селата си през 70-те години и са били уплашени от живота тук. Изпитвали са носталгия и страх и така само са се затворили още повече. Успели са да изградят свой собствен сят, необезпокоявани от немската култура и модерните влияния.

Kulturspiegel: Ще се промени ли това някога?

Сибел Кекили: Добър въпрос. Имам чувството, че поколението след мен е още по-националистическо. Родителите им едва ли е трябвало да се интегрират, изтеглените от Турция брачни партньори не е трябвало да карат езикови курсове. Тук хората винаги си затварят очите и с усмивка толерират, когато едно дете не е пуснато да иде в час по физкултура или ако едно момиче изведнъж спре да ходи на училише, защото се е омъжило. В същото време младите хора тук усещат,че все още не са приети в страната. Тук един южняк рядко влиза в клуб, човек с турско име никога не получава жилището, за което същевременно кандидатсва и германец. Ясно е,че много от тях ще се чувстват все по-отчаяни и ще се затварят все повече в себе си.

Kulturspiegel: Имате ли контакт с такива затворени общности в Германия?

Сибел Кекили: Не,всичките ми приятели са отворени и модерни. А и не търся изобщо достъп, аз не съм имиграционен служител. Но и не отричам турския си произход. Турският език е много поетичен, музиката невероятна, а хората са много топлосърдечни. Това за мен е много важно,както и дисциплината, свободомислието и толерантността-ценностите,които получих от германците.

Kulturspiegel : Носи ли ли сте някога забрадка?

Сибел Кекили: Само във филмите. Принципно нямам проблем с това. Смятам че всичко е ок, когато някой я носи по своя воля. Но когато седемгодишни момичета носят такива, никой не може да ме убеди, че те го правят по своя воля. Въпреки това, човек не трябва да възприема всяка жена със забрадка като угнетена жертва.

Културшпиегел: Ще мислите ли така, когато видите една жена с бурка на улицата?

Сибел Кекили: Честно казано,вероятно не. И аз имам своите предразсъдъци. За съжаление.

Интервю на Daniel Sander
Източник: www.spiegel.de

the black bow necklace

2010-08-09T11:12:00.000-07:00

the very summer earrings

2010-08-09T11:08:00.000-07:00

New Amerykah Part Two: Return Of The Ankh

2010-07-21T05:50:00.000-07:00

Последната жрица

Магията на тази певица започва още с името й: Erykah Badu. През 1971г. в южната част на тексаския град Далас тя се появява на бял свят като Erica Abi Wright. Майка й е актриса,а баща й напуска семейството рано. Но още като тийнейджърка Ерика заменя обикновеното “i” в името си с едно загадъчно “y”, изписва незабележимото “c” с “к”,а в края му поставя едно тихо “h”.Така се получило Erykah. След това и "Badu". На арабски значението на думата е свързвано със светлината и истината, това поне твърди самата Badu, но преди всичко е име, чийто срички напомнят на скат пеенето в джаза.

Наитина беквокалистикте често призовават своята лидерка на сцената по този начин : "Baduuu, Baduuu, Baduuu, Baduuu”. И тогава тя се появява. Не е висока, въпреки това изглежда такава, вероятно защото е много слаба. Обикновено има шарена кърпа, увита около главата си. Излязла на сцената, тя прави няколко елегантни танцови движения и започва да омагьосва публиката.

Erykah Badu е върховната жрица на соула, вероятно последната. Тъй като идеята на тази музика, появила се в началото на 60-те, за да модернизира госпъла, заменяйки небесната любов към Бога със земната любов към ближния ( без разбира се да се забравя за Господа), функционира само докато все още наистина съществува и съоветното общество-черната Америка в ерата на гражданските права. Но днес тя е разкъсана. Черната средна класа отдавна се е преместила в същите предградия, където живеят и белите. Черната ниска класа от бедните райони в центъра на града не иска и да чува повече за солидарност и идеали и с най-голямо удоволствие слуша агресивен хип-хоп.

Erykah Badu, която се опитва да обединява с музиката си ,бавно, но сигурно продължава да се разкъсва. "New Amerykah Part II - Return of the Ankh" е последният й, пети студиен албум, втора част на една поредица, започнала преди 2 години с "New Amerykah - 4th World War". Онази плоча е голям и гневен коментар относно еуфорията,която съпровожда предизборната кампания на Обама-обложката показва скица на лицето на певицата,а от огроманата й афро-прическа израства свят, разяждан от дрога, насилие и расизъм. Баду демонстративно отказва да повярва, че при един нов президент нещата биха станали по-добре. Новият албум е съвсем различен. В "Return of the Ankh" погледът сега е насочен навътре. “Ankh” е древен египетски йероглиф, означаващ живот. Албумът е за взаимоотношенията, любовта, страстта. Той е джазов, нежен и динамичен.

След появата на дебютния албум на Ерика Баду“ Бадуизъм” през 1997, музиката й често бива характеризирана като нео соул,което e разбираемо,тъй като сред всичките тези футуристични концепции, с които черният поп успява да се наложи в края на миналото хилядолетие, нейната музика от акустични инструменти и топли звуци на електрическо пиано, звучат доста ретро. Освен това и гласът й напомня за миналото - а иммено на джаз-певицата Billy Holiday.

Но при всичката тази сходност в звученето, Badu,в сравнение с Holiday, символизира един различен образ на жената. Holiday е прототип на жертвата,на изтормозената жена, която черпи всичката творческа сила от страданието, което мъжете са й причинили , и от което тя се съсипва. Billie Holiday e имала блуса.

Всичко това не важи за Badu: тя е самоуверената майка на три деца, от трима различни бащи. Тя е секси, без да бъде жертва. И сама определя как ще звучи музиката й.

Като джаз в "Window Seat", в която се пее за един любовник от миналото. Заимствайки от британската банда Radiohead, в “20 Feet Tall” тя пее как ще преодолее стената между нея и един мъж. Като хип-хоп в "Turn Me Away (Get Munny)" , където тя е в ролята на "сутеньор" и взима парите на мъжа си. "I look like a model … I want your money." Веднъж дори дръзва да опита и сюитна форма: за "Out My Mind, Just in Time" тя пресъздава една драма във взаимоотношенията в три части.

В едно интервю Erykah Badu казва, че не може да чете ноти. И наистина тя върви през музикалната история с интуитивната сигурност на големите джаз музиканти и си взима това, от което точно се нуждае дадената песен.

Тази музика не поражда носталгия. По-скоро желанието, когато вече малко неща обединяват черното общество, то поне черната музика да може да следва един общ “сорс код”.

Източник: Spiegel.de

"why does it always rain on me" brooch

2010-06-15T12:12:00.000-07:00

Среща на върха под знака на Африка

2010-06-12T04:16:00.000-07:00

Нова повратна точка в глобалния поп: в общия си албум "Distant Relatives" Нас и Деймиън Марли съчетават не само познатия хип-хоп и реге. Те прокарват мост към африканските корени на жанра и усилват музиката докрай.

Че ще бъде най-малкото монументален. Това показва още обложката на "Distant Relatives",съвместният албум на Нас и Деймиън Марли. На нея лицата им са изобразени подобно на изваяните в скалите лица на американските президенти. В далечината величествено блещукат звезди. Между тях се откроява силуета на черния континент. Кралят на Ню Йорк и престолонаследникът от Кингстън водят среща на върха под знака на Африка.

„Започнахме просто за удоволствие”, казва Деймиън ,най-малкият син на легендата Боб Марли. Отначало планират едно ий-пи. А се появява първото ключово постижение на глобалния поп през 21 век. Това, което прибързано се приписа на маниеризма на последния албум на Gorillaz, бе съвършено изпълнено първо в "Distant Relatives". „За мен това е световната музика” казва Нас. Градски звук отвъд екзотичните фантазии на босоноги слънцепоклонници. Новите световни музиканти носят кецове, разпространили са рапа и регето по целия свят и биват почитани в гетата, градчетата и младежките центрове.

Химията между двамата се получава в много отношения. От една страна отцепилата се хип-хоп звезда в търсене на нови предизвикателства, откакто обявява за мъртъв майчиния си жанр. От друга, престолонаследникът на Ямайка с кросовър амбиции,който сега напълно излиза от сянката на великия си баща. Башата на Насир Джоунс пък е заслужилият джаз тромпетист Олу Дара от Мисисипи. Двамата братя по душа въплъщават опорния стълб на африканската диаспора - общите корени на хип хоп ,реге в R&B и на карибската саунд система - и правят още една крачка към корените в Африка.

„ Това тук има епични размери”

И двамата достатъчно са „флиртували” вече с мейнстрийма. Нас, от излизането на хита "If I Ruled The World" и Damian Marley с "Welcome To Jamrock",избрана от специализираното списание "Riddim за най-важната реге-песен за последните десет години. При това те и своенравното им поведение остават непроменени. Нас например влезе в образа на Христос и роб. Сегашният проект най-сетне предлага на непреклонното МС поле, което се простира далеч над неговото рапърско его. „ Това не е реге, не е и рап. Това тук има епични размери”.

В първия си сингъл "As We Enter", Нас и Деймиън Марли представят своя мастърплан: твърд пънчлайн с послание и проникващо в душата реге на фона на разтърсващи бийтове. Деймиън Марли описва органичния процес в студиото: „Нас прави една строфа, аз й отговарям, и така при записа се получи някакъв вид разговор”.

Като продуцент, Марли осигурява с бандата си един вечен и светски звук. За него той черпи от различни източници на звуци, идващи от Африка. Корифейът на етиопския джаз Mulatu Astatke и дуото Amadou & Mariam от Мали ( участваха в откриването на Световното Първентсво по футбол ) предоставят невероятни семпли. Един гриот от саваната запява пустинен блус. А Нас дори се увлича в рима на суахили. Към всичко това се присъединява друг по-далечен роднина: канадско - сомалийският рапър K'Naan, изпълнител на официалния химн на Световното Първенство в Южна Африка, който се върти в момента по всички канали.

Рапът прогонва сантименталността

Тук обаче K`Naan не рапира за футболни мечти, а за гражданската война в Могадишу, от която е трябвало да бяга като дете. Колегите му пренасят сценария за насилие във войната между градските банди ("Deadly Equation"). Изкусно се острят вербални копия ("Dispear") или се дават съвети за оцеляване ("Strong Will Continue"). Междувременно увеличилото се семейство поема дъх с „ръчно направен” соул за гражданските права("Count Your Blessings") и накрая, заедно с Lil Wayne, Joss Stone и един детски хор, то призовава за всеобща промяна в начина на мислене ("My Generation").

„ Нашето желание е да създадем съзнание за Африка, за проблемите там, но също и за културното богатство” повтаря Деймиън Марли мантрата на добрия човек. Но образът на Африка, който се рисува тук , е резултат от това, което се знае за постколониалната история на континента. Глобалната перспектива разобличава клишетата на безпомощната страна и на обетованата земя.

Като лайтмотив на албума служи панафриканската идея, която Нас разширява: „Става дума за нещо повече от Африка. Става дума за човечеството, за самоупълномощаването и за това, че всички ние сме свързани”. Въпреки това закоравелият МС не иска да бъде проповедник. И честно казано, под формата на рап това не звучи и наполовина толкова сантиментално. Още повече, че войнствените изказвания са „опаковани” във фино шлифовани поп песни, които порядъчно пулсират. „Дали харесваш Африка или не, пак ще си пуснеш този албум в колата” обещава Деймиън Марли. И това е същинското постижение на новия глобален поп.

Източник: Spiegel.de

maritime mood

2010-06-11T13:36:00.000-07:00

the black pearl

2010-05-30T12:39:00.000-07:00

this summer...

2010-05-24T12:20:00.000-07:00

the color

the design

the fabric

the look

if I was a school graduate now...

2010-05-15T10:02:00.000-07:00

http://www.modcloth.com/

a rope necklace

2010-04-28T10:35:00.001-07:00

red hot leather bracelet

2010-04-25T09:36:00.000-07:00

romance

2010-04-05T10:45:00.000-07:00

Pin-up

2010-04-05T01:14:00.000-07:00

великденско вдъхновение...следва продължение...

we have band is my favourite spring band!

2010-04-03T02:02:00.000-07:00

glam(orous)

2010-03-16T10:39:00.001-07:00

new albums

2010-02-21T12:16:00.001-08:00

clockwise:

1. Lali Puna-Our Inventions. Release Date: April 1, 2010

2. Cobra Killer-Uppers and Downers. Release Date: October 2, 2009

3.Goldfrapp-Head First. Release Date: March 23, 2010

4. Mascha Qrella-Speak Low. Release Date: May 6, 2009

some spring trends

2010-02-21T07:29:00.000-08:00

! femininity !

lace tights

long cardigans with belts

lace back tops

plaited hair

purse bags / chain handles

совите не са това което са

2010-01-09T07:41:00.000-08:00

my new handmade glam brooch

2010-01-03T10:05:00.000-08:00

моята новогодишна рокля :)

2009-12-26T09:00:00.001-08:00

christmas is coming

2009-12-18T13:53:00.001-08:00

2009-12-10T09:00:00.000-08:00

невероятна vintage брошка...сега само трябва да намеря и с какво да я нося :)

buttons

2009-12-09T08:08:00.000-08:00

чудиш се какво направиш всички тези копчета,които намираш къде ли не из къщата?

можеш да ги използваш в Коледната декорация:

или да направиш малко оригинални бижута:

или да ги накачулиш на всевъзможни места,както аз направих със скучната поставка за списания:

още идеи тук

de nada

2009-12-09T00:43:00.000-08:00

хубави зимни аксесоари....waiting for the snow...

knitwear

2009-11-29T12:04:00.000-08:00

не мисля, че съм привърженик на плетивото (особено на това на една кука), но phlidar ти дава няколко наистина добри причини, да се научиш да плетеш...

2009-11-28T08:21:00.000-08:00

лара стоун новата бриджит бардо? русо гладно нема,а когато и пътят е добре утъпкан,и пеш не ходи...

2009-11-28T08:06:00.000-08:00

tired
empty
useless
artless

my cat wanna kill me...

2009-10-08T01:23:00.000-07:00

I really do

2009-10-02T08:33:00.000-07:00

lenka

2009-09-21T01:55:00.001-07:00

поредното 'дете' на myspace след lilly allen :)

раз, два! раз, два!

2009-08-10T07:38:00.001-07:00

ръчен труд

2009-04-01T23:01:00.001-07:00

Шиенето на гоблени винаги ми е действало успокояващо на нервите, макар и много хора да го намират за бабешко занимание (което е малко тъпо, тъй като бабите едва ли виждат толкова добре), а на машина не мога да шия ( сестра ми ме разглези), но на копчетата съм много добра :D
А сега може да видите как може да си направите много хубави играчки-животни, с повод и без повод, или дори само за релаксация :) Необходими са само чорапи (ха-ха), прежда и копчета.
Аз лично препоръчвам нови чорапи, иначе има риск изкуството ви да остане неразбрано ха-ха...

Останалите животинки тук!

Sieg Heil или как намерих себе си

2009-03-22T02:35:00.003-07:00

Вече близо месец карам педагогическа практика в моето старо основно училище. На моменти това ми действа малко носталгично, на моменти апатично, но обикновено всичко става толкова бързо, че нямам време да се замисля...и по-добре.

Понякога срещам и стари учители, които още помнят как се казвам или които все още пазят „мои съчинения”. Това пък ми действа доста позитивно, но и леко депресиращо( днес вече не се отличавам с такава словоохотливост и въображение).
Това, разбира се, не е най-интересната част на поста...
Няма как да не ми направи впечатление, какви са днешните деца, особено при съпоставка с миналите години. Да ме извинят всички родители- децата са зле. И вината не е тяхна. Вината е комплексна, и може би повече от половината е ваша... И специално към майките, вместо да се правитена супер еманципирани и независими, и да се опитвате да съчетавате работа и възпитание, обърнете малко повече внимание на децата... те няма да пострадат ако не им купите блузки H&M от намаленията или столче за колата за 400 лв... Но ще страдат, когато ценностната им система се завърти само около това...Но, anyway, и това не е най-интересната част на този пост.
Исках да разбера каква съм била аз като ученичка, особено в по-ранните години, които не помня твърде добре. Обърнах се към най-сигурния източник- майка ми. Оказа се, че и аз съм била, хм , проблемно дете. За сестра ми знаех, тъй като лекооо я е помързявало да учи, и все се скатавала на задните чинове. Е, моят случай бил малко по-различен, направо противоположен – винаги съм се обаждала, защото съм знаела всичко и не съм давала думата на никой...
Това, разбира се, не е било много удачно за все още прясната посткомунистическа училищна обстановка, и скандализирало началната ми учителка. Имало ли родителски срещи, винаги започвала с мен – така да се каже била съм главен герой в нейните изготвени като план на млада студентка монолози. Ето и някои по-интересни части от тях : " Постоянно се обажда", " Апострофира”, „Вече не знам кой в стаята е учителят и кой ученикът", "Командва другите ученици и най-важното, те я слушат”!
Майка ми, съответно притеснена какво ще кажат другите майки, не се замисля дали аджеба не е добре, че има будно и талантливо дете... И когато се прибере вкъщи след всяка една среща, вдига скандал, както едно време на сестра ми, само че на мен - задето много знам...
Промяна няма. Това от своя страна, отново не е угодно на милата госпожа, и когато тя среща баба ми, отново започва с изготвения в план монолог. Пак съм се била налагала, продължавайки да "увличам масата” (which adores me). Това щяло да бъде и големият ми житейски проблем, тъй като после нямало да имам никакви приятели.. Аз лично и днес не мога да открия каква е връзката - хората обичат да бъдат командвани, а аз явно съм била добра в това...
Но любимата ми нейна реплика е много по-гръмка, тя ми дава решенията на въпроси, на които и най-добрия психолог, не би могъл да ми отговори. А именно : „Ако Александра беше момче, бих решила, че се е родил вторият Хитлер ".(А, аз винаги съм се чудела откъде е любовта ми към този език, а то...)
Смях в залата. Майка ми потъва от срам, но в следващия момент като че ли осъзнава, че това изказване може би не е много подходящо, когато се говори за едно 8-9 годишно дете. Скандалите спират. Промяна има, но незнайно от къде.( Учителката го приписва на себе си, съответно). Битката е спечелена, но не и войната. Но това май не е много удачен пример, когато споменаваме Хитлер.
Тази история е един Wendepunkt в живота ми. Мисля да отдам следващите месеци от живота си в писане на дисертация, сравнявайки моя милост с тази на "гения, с неблагородна цел". Първото което се сещам е общият ни език (хаха), и отчасти общата ни зодия ( в някои хороскопи 20 април го дават към овен, други към телец)...
Научете децата си да бъдат хрисими и послушни, да не отговарят тогава, когато никой не ги пита- така и вие ще сте спокойни, и учителите ще са доволни,че имат послушни овчици в час. По-хубаво от това, здраве му кажи... А , и тогава техните съчинения няма да бъдат пазени по-дълго от един учебен срок...Prima!

колкото повече, толкова повече

2009-03-02T01:29:00.000-08:00

старaта-нова тенденция на накълцаните клинове, чорапогащници и тениски is back...

хващай старите парцали и ножици и дерзай!

източник: http://lookbook.nu/look/88257-Learning-how-to-be
http://lookbook.nu/look/86510-Everyone-Gets-a-Star
http://lookbook.nu/look/88266-because-of-insomnia

чудо, чудо....

2008-11-05T00:03:00.000-08:00

Моята а ла Кари Брадшоу чанта

2008-10-12T04:48:00.000-07:00

бееее

2008-10-10T11:47:00.000-07:00

малка hand-made овчица

Хей , Хей, Хей, Холандци !

2008-09-26T03:55:00.000-07:00

Рекламата е осмото изкуство...

oasis in the desert

2008-09-23T07:58:00.000-07:00

Нещо хубаво сред цялата помия...try to dig out it...

Eyes Wide Shut

2008-09-16T03:06:00.000-07:00

Вече съм горд притежател на тези прекрасни очила...може би най-безсмислената покупка през есента, но определено и много изгодна хи-хи...
http://www.pregoeyewear.dk/

Hollywood`s stars

2008-09-09T02:38:00.000-07:00

taken by submarin

'Fall is here!', she says...

2008-09-01T06:34:00.000-07:00

Трина Търк ми е слабост от доста време, но вече определено стана фав със сегашната си fall 2008 ("classic, clean, modern, and simple for anyone to wear")в любимите ми сиво и цикламено. Трина Търк съчетава духа на шейсетте и седемдесетте с толкова много елегантност и женственост, че малко или много напомня за Джаки Кенеди и любимата й Коко Шанел...

www.trinaturk.com

Back To The Memory

2008-08-26T06:04:00.000-07:00

creative

2008-08-19T09:00:00.000-07:00

A pinch of horror

2008-08-16T11:44:00.000-07:00

http://www.vanityfair.com/culture/features/2008/03/hitchcock_stills200803

Ани Лейбовитц отново с невероятна фотосесия за Vanity Fair (ако не се лъжа, във февруарския брой), този път вдъхновена от приказките на любимия ни разказвач Алфред Хичкок... Нищо по-специално откъм избор на актьори, освен може би Хавиер Бардем и Джеймс МакАвой... Все пак, както е казал самият автор: "Най-добрите актьори са при Дисни. Лошите той просто ги изтрива."

Just Shoot Me

2008-08-15T09:44:00.000-07:00

Ако ви липсва красота, тук е мястото
http://www.thierrylegoues.com/default.htm

summer in the city

2008-07-16T00:19:00.000-07:00

10 сносни филмчета за убиване на лятната ърбан скука, които гледах напоследъ к:

1. Caramel - нещо като ливанския Сексът и градът, само че с по-хубави актриси и повече смисъл.
2. 2 Days in Paris - много забавен :)
3. Closer - вече знам защо не съм го гледала , още когато е излязъл...женското в мен квичеше за щастлив край, който така и не последва... поне бе събрал сума ти и любими актъори!
4. Love in The Time Of Cholera- нищо особено, поредното доказателство,че книгата е по-добра от филма :D разбира се Хавиер Бардем компенсира ху-ху
5. The Sisterhood Of The Traveling Pants - една не-традиционна тийнейджърска история, за 4 приятелки,разделени за първи път през лятото. фреш
6. Goya`s Ghosts - тук забелязах за пръв път Хавиер Бардем! мислех,че филмът ще е поредната биография на разюздан художник, но останах очарована от умелата комбинация на исторически факти, любофф и драма,естествено..
7. My Blueberry Nights - отново нетрадиционнен романтичен филм( 3тия с Натали Портман в този списък и 2рия с Джъд Лоу). мда, любовта е там, където най-малко очакваш
8. Lady Chatterley - не знам за книгата, на мен филма ми дойде ту френч на моменти
9. Across the Universe - мюзикъл с песни на Бийтълс. и пак любофф
10. И разбира се самия Sex and The City - тъй като нямах големи очаквания, не останах и разочарована. Не е гениален, но има забавни моменти :)

Извод: филми с оценки под 7.0 в imdb, не, благодаря!

Adele

2008-06-12T11:39:00.000-07:00

Лондонските вестници я наричаха "новата Ейми Уайнхаус" и критиците обожават нейна ненаркоманска руменина и свежест. Още една latte macchiato т. е. afternoon tea singer от острова...Прекрасна за 20те си години,но разбира се не толкова гениална, колкото онази другата:))

I still want to change the world

2008-06-12T11:14:00.001-07:00

but maybe later...

dance

2008-05-31T00:57:00.000-07:00

enna-online.com

един много приятен сайт с разни щуротийки като тази горе:)

happy birthday to me!

2008-04-06T03:54:00.000-07:00

честит рожден ден и на мен:D двадесет и втори поред...
тази година бях толкова заета преди рождения си ден,че нямах време за ретроспекция,което не доведе и до обичайната предпразнична депресия:)
а и забавата по случай празника беше много много хубава :)))

доказателства за това : тук

искам да благодаря на всички присъстващи и отсъстващи за прекрасните подаръци(наистина всичките са супеееер яки)
и за пожеланията, разбира се:)))
пожелавам и на вас да сте толкова щастливи, колкото съм аз днес:)
всичко това звучи като добре обмислена реч...може би трябваше вчера да вдигна тост :D
...но все пак да довърша...специални благодарности на двете шматки, които дойдоха чааак от други градове заради мен:)
...ъъъ...that`s all folks :D

Duffy - The New Blond Ambition

2008-01-30T07:42:00.001-08:00

На (рибо)лов за нови емоции

2008-01-11T04:37:00.001-08:00

Post Scriptum

2007-11-23T04:31:00.000-08:00

Taзи бележка ми бе оставил бащата днес... В превод на нея е написано "Купи храна за котката". Добре, че нямам и хамстер или морско свинче... дълго щях да се чудя на кого трябва да купя храна :D

fall - winter

2007-11-04T06:05:00.000-08:00

След Amy Winehouse, KT Tunstall и Lily Allen над острова изгря още една звезда-Kate Nash.
Малко носталгична, малко жизнерадостна и с прекрасен акцент, музиката и е ужасно подходяща за това мрачно есенно време...Особено парчето Pumpkin Soup, което обаче все още няма official video, но се изкуших да приложа:

an old attachment

2007-11-01T03:59:00.000-07:00

Като всяка тийнейджърка стените и на моята стая ( включително и вратата) бяха покрити с безброй много плакати, снимки и снимчици. Отначало това естествено бяха снимки на звезди - Майкъл и Ла Тоя Джексън, Сандра (нейните ги намирах само на пазара в Полски Тръмбеш), New Kids on The Block и други такива... После на тяхно място се появиха Madonna, Lenny Kravitz, Skunk Anansie, както и всички фотомодели от времето на Клаудия Шифер (тях пък намирах в тогавашния Блясък) - като се почне от Линда Еванджелиста и се стигне до младата Тайра Банкс.
С появата на доста снонсен куп френски списания вкъщи, се зарибих по черно-белите реклами и въобще по черно-бялата фотография на известни и не чак толкова личности.
И не че сега стените на стаята ми са много "чисти" , но единствената фотография в момента е приложената в поста. За първи път я видях в един италиански Max от 95. и никога не бях виждала по-сексапилна жена. Фотосесията и за този брой бе умопомрачаваща. Едва по-късно разбрах,че името и е Mandala Tayde и може би тя, заедно със Моника Белучи и Салма Хайек се нареждат в моя топ 3 за най- най- най - яките жени на света! И понеже последнитя две са широко познати, на тази не тъй известна мадама се отдаде честта , да бъде единсвената "изрезка" върху стените на стаята ми. А що се отнася за рамката - направи ми я един приятел от канелени пръчки, които за съжаление с течение на времето изгубиха аромата, но не и красотата си....

...blütenstaubromanze...

2007-09-28T08:29:00.000-07:00

Най-простият начин да заобичате немския език е да си пуснете това клипче!
За съжаление намерих само това на Chapeau Claque, но иначе албумът е много добър и благозвучен...Името им идва от френски и май означава черен сгъваем цилиндър...да, като онези, които носят изисканите господа... или по-скоро фокусниците :)

Ghent

2007-09-02T12:30:00.000-07:00

Няколко "бижута", които намерих из улиците на Гент. По стените, по-точно:)

мошино

2007-08-30T05:18:00.000-07:00

Когато видях тези чанти от новата колекция на moschino, първата мисъл, която ми мина през ума беше : дали и моят домашен любимец ще се съгласи да се превърне във fashion victim...в буквалния смисъл?! сайтът е доста изтрещял и заслужава да се види:)

мошино* ... :D :D :D

the return of the queen

2007-08-27T01:01:00.001-07:00

Три неща, които ще ми липсват, след като се върнах от Белгия:

1. велосипедите и алеите
2. емо-продавачките(особено в антверпен)
3. всякакви културни събития, изложби,музеи(най-вече концерта на ерика баду/снуп дог в льовен ху-ху)

Като изключа и няколко архитектурни решения, всичко останало е в гранциите на нормалното, дори прекалено нормалното...

op weg

2007-07-27T02:49:00.000-07:00

Не очаквам нищо, за да не се разочаровам. Просто се пускам по течението, а то следва собствен път... и аз неговия.

japanese wave

2007-06-27T22:59:00.000-07:00

tokidoki e fashion марка, вдъхновена от японския lifestyle, а създател на рисунките е италианският артист simone legno. днес те правят всякакви щури аксесоари като се почне от бижута с hello kitty и се стигне до skate дъски... работят и за небезизвестни fashion гиганти като New Era, LeSportsac , Smashbox и Fornarina, за които са направили изумяващи пътъчки за лятото....малко инфантилни, малко emo, всичко което произвеждат е идеално за полуделия по anime консуматор.като мен.

Lost My Mind

2007-06-10T05:51:00.001-07:00

Просто в сесия...

Miss Holiday Golightly, Traveling.

2007-05-17T13:30:00.001-07:00

Никога не съм искала да бъда балерина,или принцеса. Бях твърде различна,за да искам такива неща. И твърде улисана в четене на книги,за да ги мисля въобще.Затова и повечето жени, на които съм се възхищавала,са литераутрни героини;което увеличава шанса да са били истински личности. Една от тях е Холи Гоулайтли т.е "стъпваща леко" (изиграна от Одри Хепбърн-също не малко ценна личност) от романа на Труман Капоти "Закуска в Тифани".Един голям театър от много луднали мъже и една жена,която да забавляват.А тя е може би малко...елементарна,но всъщност е толкова истинска. И тъй като това е последната книга, която прочетох напоследък, поради липсата на всякакво време, много ми се прииска пак да гледам и филмчето...и да викам след това на някое улично коте "хей,котко"...."понеже не сме си никакви,той си е той,аз съм си аз".

little mermaid?!!?

2007-05-15T02:57:00.000-07:00

Тази...хм...русалка(!) е изложена в British Museum ...благодаря на сестра ми за ужасяващия кошмар,който ще ме спохожда всяка нощ...:D

no time

2007-05-14T03:52:00.001-07:00

Как да направя деня по-дълъг,за да се радвам повече на живота?
Или за това не трябва време?

black or white

2007-04-10T03:34:00.000-07:00

чернобялото е новото черно.или с други думи,
малката чернобяла рокля е новата малка черна рокля.
никога не съм си представяла,че тази комбинация от цветове
може толкова много да ми допадне... и дори да се превърне в малка мания!
дали това не произтича от любовта ми към кравите?
сега съм в процес на търсене,най-вече на кадърен шифач с железни нерви.
все още има време до лятото,но за жалост мисията ми изглежда почти невъзможна...

Mоята нова-стара звезда...

2007-04-10T03:07:00.000-07:00

Макар и повечето да я смятат за..хм...травестит,Amy Winehouse си е еврейче,отраснало в Северен Лондон
На 20 години изкъртва с алума си Frank, а миналата година се появява и Back to Black, който и носи и Best British Female Artist Award за 2007.
Кой каза,че красотата ще спаси света!

2007-04-07T01:43:00.001-07:00

Unemployed in summertime

I`ve only just turned 21,I`ll be ok
Unemployed in summertime
Don`t need money `cause we`re young
I`ll just stay awake till the morning
With make up all over my face

Fashion Victim

2007-03-12T05:56:00.001-07:00

След дълга и безпощадна борба с врага , все пак успях да се добера до няколко прилични дрешки, на също тей прилични цени. И този път лелките бяха жестоки. Тръгнах си с няколко охлузвания, главоболие и накърнено достойнство...но болката е сладка, щом трофеите са на лице :D7Една батманска блузка на Vero Moda с надпис Retro Heart :D

И една доста ужасна тениска със следната щампа:
която след неколкократни намеси ще заприлича на нещо,подходящо за носене...но просто нямаше как да не я взема...:D

a real piece of art

2007-02-08T09:36:00.001-08:00

Един не-автопортрет на ван Гог от Пол Гоген.
Странно прятелство,завършило с нападение с нож и загубата на лявото ухо на Гог.Артисти...

Merry

2006-12-21T05:54:00.000-08:00

Из този шарен панаир на гирлянди,топки и всякакви такива дрънкулки ала made in China,реших коледното ми дръвче да е колкото се може по-семпло,но да запазва характерната си топлина:в максимум три цвята(аз лично залагам на синьо,златно и сребърно,но и комбинацията от червено,зелено и златно е много красива) като украшенията се предимно във формата на панделки или топки/звезди и разбира се шишарки,a на върха освен класическата звезда може да се сложи и панделка:) Иначе навсякъде накацаха малки ангелчета и снежни човечета.Друг добър вариант е да се направи венец от истински зелени клонки,украсен със малки шишарки или подаръчета...всъщност вариантите са безброй на чет :) да оставим въображението празнично да се развихри ,преди да му причиним голямото зло на самите празници ха-ха.

Тук също може да се намери нещо: http://christmas-tree-hire.co.uk
http://getthegift.co.uk
p.s.За тези които не знаят картината е на любимия ми Шишкин.Да,да оня с мечетата...

unbelievable

2006-12-15T00:32:00.000-08:00

За мишките и ...

2006-12-06T06:33:00.001-08:00

Една многооо стара моя илюстрацийка:)

Летя си с колата...

2006-12-04T23:25:00.000-08:00

Скоро,много скоро...ако ли не - поне следващия месец.За пореден път се убеждавам,че когато правиш нещо не по свое желание,трудно се постига добър резултат.Писна ми.

Viva la Disco!

2006-11-17T09:23:00.001-08:00

след като мадона възкреси диското,време е да послушаме и
истинско такова...пък и да изгледаме филма за пореден път...
studio 54 soundtrack.

2006-10-24T08:41:00.000-07:00

Харесвам дрехите да са леко кичозни,да се смесват стилове и цветове,но да се запазва добрия вкус...За това съм фен на Roxy и то голям:уникално съчетание на спортен комфорт,хипарлива пъстрота и лолитски чар.Новата колекция на www.roxy.com отново не ме разочарова(но не знам дали има нещо от нея в прословутия ни мол).Поне да погледам:)

От нищо -нещо

2006-10-21T09:54:00.000-07:00

В един скучен съботен ден един стар кашон се превърна в черно-бяла
кутия за списания!

pret- a-porte

2006-10-20T00:44:00.000-07:00

След скандала в Лондон,където дефилириха изключително кльощави
манекенки,а Жан Пол Готие предстaви на дефилето си 130 килограмов модел като протест,момичетата, можете спокойно да въздъхнете и да нападнeте хладилника- защото пищните женски форми се завръщат!!И въпреки,че намирам Кейт Мос за изключително красива жена, не смятам че тя точно е олицетворение на женствеността и сексапила.Тъй като лабилната психика на хиляди тийнейджърки доведе до разрастване на анорексията(която се смята преди всичко за психическо заболяване),едва ли скоро ще се допусне повторно течение на скелети по подиумите(предполагам започнало още през 60 с появата на Туиги).А от онази вълна топ модели на 90те,които бяха наистина големи мацки (като Линда Еванджелиста,Хелена Кристенсен,Наоми Кембъл...)са останали единствено Летисиа Каста и моделите на Victoria`s Secret.Така че зарежете всички диети -и без това когато ви кажат че сте отслабнали,твърдите че сте надебелели. Щом човек се научи да се харесва,едва тогава и другите започват да го харесват (колкото и тъпо да звучи).

female sexism

2006-10-06T02:25:00.000-07:00

мразя теми в които жените и мъжете биват разделяни на жени и мъже...като тази...всеки много добре знае как жената може някои
нещa ,които мъжът не и обратно...но напоследък все по-дълбоко се убеждавам,че мъжете нямат вкус...за нищо.особено за жени.че интелекта е на второ,пардон,на последно място,това е ясно на всички.но вече знаем ,че и външността няма значение..хухух...така че страшно няма...морето е пълно с риби,макар и скумрии.

der Vogel

2006-10-02T23:35:00.000-07:00

Синьо лято...

2006-09-26T06:59:00.000-07:00